Откриването и бъдещето на силиконовите тухли
Откакто британският WW Young прави силициеви тухли през 1822 г. със силициев камък Dinas в Южен Уелс, Англия, силиконовите тухли имат история от 177 години. Откакто през 1864 г. Мартин построява киселинна пещ с открита пещ със силиконови тухли, силициевите тухли са видни в металургичната промишленост и дълго време поддържат основна позиция в потреблението на огнеупорни материали в стоманолеярните.
Преди основаването на Китайската народна република годишният производствен капацитет на силициеви тухли беше около 30000 до 40000 t, а след основаването на Китайската народна република производството на силициеви тухли е 63, 000 t през 1955 г., което представлява 12% от общото производство на огнеупорни материали. През 1960 г. той достига 397 300 тона, което представлява 5% от общото производство на огнеупорни материали. Въпреки това, с развитието на технологията за производство на стомана, пещта с отворен огнище е основно елиминирана и силиконовата тухла, използвана в горната част на електрическата пещ, е заменена от огнеупорни материали с високо съдържание на алуминий или горни части на пещ с водно охлаждане, така че силиконовата тухла почти се оттегли от областта на производството на стомана, а основният обслужващ обект е коксовата пещ, пещта за топене на стъкло и горещата доменна пещ на големите доменни пещи. Поради това потреблението на силициеви тухли е значително намалено и се консумират около 100 000 тона годишно от 1970 г. насам, което представлява 1% до 3% от общото количество огнеупорни материали.
